гр. Ловеч, 28.04.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав на тридесет и първи март две хиляди и единадесета година в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

при участието на секретар: Й.И., като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 294 по описа за 2010 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от Х.Г.С., ЕГН: ********** и Л.К.А.,***, чрез процесуалният си представител адв.Е.Й.-ПАК, с посочен съдебен адрес:***, срещу Областна администрация – гр.Ловеч, с която е предявен от първия ищец иск за 1000 лева, частичен иск от 65500 лева претърпени имуществени вреди от лишаването му от собственост и 1000 лева частичен иск от 4898 лева имуществени вреди, а на втория ищец сумата от 1000 лева, частичен иск от 32800 лева претърпени вреди от лишаването от собственост и 1000 лева частичен иск от 2400 лева припадаща се част от разходите по делата и 2500 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и присъждане направените разноски по делото. Твърди се че ищците са наследници на Х.С. Д., от когото са отчуждени недвижими имоти, находящи се в центъра на гр.Ловеч, за които са проведени процедури по възстановяване на национализираните имоти и такива за обезщетяване по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти.

В изпълнение съдебно определение от 20.12.2010г. по делото е постъпила молба от процесуалният представител на ищците с вх.№213 от 26.01.2011г. на ЛАС, с която се отстраняват констатираните нередовности, като претенцията на ищците с правно основание чл.203 АПК, във вр. с чл.1 ЗОДОВ е със заявен петитум: “Поради горното ви моля да ни призовете на съд и след като докажем твърденията си, да постановите решение, с което да осъдите ответника да заплати на първия ищец сумата от 1000 лв., частичен иск от 65 550 лв. претърпени имуществени вреди от лишаването му от собственост и 1000 лв., частичен иск от 4898 лв. имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски по делата и 5000 лв. неимуществени вреди, а на втория ищец сумата от 1000 лв. частичен иск от 32775 лв. претърпени имуществени вреди от лишаването от собственост и 1000 лв. частичен иск от 2400лв., имуществени вреди, представляващи припадащата се част от разходите по делата и 2500 лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, като им присъдите направените разноски по делото.” Посочва административният акт, който е приет за нищожен, че е решение №1244/16.10.1998г. на Областен управител - гр.Ловеч и от него произхожда претенцията на ищците. Конкретизира, че ищците претендират имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от прогласеното за нищожно по реда на косвения контрол решение на Областния управител, което е резултат на влязлото в сила решение по гр.д. № 476/2001г по описа на ЛРС. Видът на имуществените вреди се състои в лишаването на ищците от правото им на собственост на обща стойност 131100лв., от които пряката имуществена вреда за първия ищец е в размер на 65 550 лв., а за втория е в размер на 32 775лв, това е оценката на назначената от областния управител икономическа експертиза. Причиняването на вредата е в резултат на неправилно действие на Областния управител - издаване на процесното решение. Мястото и датата на издаването на административния акт са отразени в самия него - гр. Ловеч, 16.10.1998 г. По изложението на обстоятелствата, на които се основава искът, моли, да бъде съобразено, че щците са наследници на Х. *** и в това си качество са водили реституционни преписки и дела за обезщетение на отчуждения имот на общия им наследодател. Важно за процесният спор е решението на Областния управител и произтеклите въз основа на него съдебни претенции на Община-Ловеч, в резултат на което ищците не получават никакво обезщетение за отчуждения имот.

В съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват. Процесуалният им представител поддържа предявения иск на изложените в исковата молба основания, конкретизиран с постъпилата по делото молба. Направено е искане и допуснато изменение на исковата претенция относно размера на неимуществените вреди, представляващи разноски направени от Х.С., като се счита, че частичния иск, остава предявен за 1 000 лв. от сумата 5 622 лв., а по отношение на Л.А. 1 000 лв. частичен иск от сумата 2 811лв. В постъпила по делото защита са изложени подробни съображения за основателността на исковата претенция.

Ответната страна Областна администрация - гр.Ловеч, чрез процесуалния си представител оспорва изцяло предявения иск по основание и размер като неоснователен и недоказан. В писмена защита излага подробните си съображения в тази връзка. Счита за необосновано твърдението на ищците, че Решение №1244 от 16.10.1998 г.на Областен управител - Ловеч, с което е уважено искането на наследниците на Х.С. Д. за обезщетяване по ЗОСОИ със съсобственост върху хотел-ресторант „Ерфурт” е прогласено за нищожно по реда на косвения съдебен контрол, тъй като гр.д. №476/2001 г. на ЛРС е образувано по отрицателен установителен иск, предявен от Община Ловеч срещу ищците по настоящото дело, а Областна администрация - Ловеч не е участвала в това производство. Това, че гражданският съд не е зачел влязъл в сила административен акт при упражняване на косвен съдебен контрол, не води до нищожност на акта. Предвид това, че няма отменен административен акт, не са налице предпоставките за обезщетение по реда на ЗОДОВ. Излага, че решение №1244/16.10.1998 г. е издадено от Областен управител - Ловеч на основание чл. 6 ал.3 от ЗОСОИ, в рамките на вменените му от закона правомощия и с него се уважава искане за обезщетение за имот, който е одържавен по реда на ЗОСОИ. Видно от доказателствата по приложената преписка върху одържавения имот са извършени промени, които не позволяват реалното му връщане. Алтернативно, ако съдебния състав приеме, че Решение № 1244/16.10.1998 г. на Областен управител - Ловеч е нищожно, моли предявените искове да бъдат отхвърлени като погасени по давност, с оглед регламента по т.4 от ТР №3 от 22.04.2005 по т. гр.д. №3/2004 г., съгласно който началният момент на погасителна давност за предявяване на иска за заплащане на обезщетение при нищожен административен акт е моментът на неговото издаване. В случая на 16.10.1998 г., от което следва, че искът за обезщетяване за вреди, причинини от евентуалната му нищожност, е погасен на 16.10.2003 г.

Представителят на прокуратурата дава мотивирано заключение за недоказаност на предявеният иск по основание и размер, и моли съдът да се произнесе с решение в този смисъл. Счита, че след съдебни спорове и постановяване на окончателно решение от ВАС по адм.д. №1731/2000г., представено от страна на ответника, решението на областен управител е влязло в законна сила и същото е подлежало на изпълнение. Едва с решение на окръжен съд по въззивно гр.д. № 20/2006г., което е оставено в сила с решение на ВКС по гр.д. №4098/07г., от дата 19.12.08г., с решение на ЛОС по реда на косвения съдебен контрол е констатирана нищожност на Решението на Областен управител №1244/16.10.98г., като в производството обаче пред върховния, окръжния и районния съд като страна не е участвал областен управител. Намира, че в настоящото производство това решение на ЛОС, с което се констатира нищожност на акт на областен управител, не е противопоставимо на ответника в настоящото производство, за да го ангажира, и при тези съображения не е налице първата хипотеза на чл.1 от ЗОДОВ, за да се приеме, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт. Отделно счита, че предявените искове не са доказани по размер по отношение на двамата ищци, както претърпяване на имуществени вреди вследствие лишаването от собственост на ищците. Приема за неясно как са определени размерите на имуществените вреди, изразяващи се в направени разноски по делата, с оглед изричната констатация на вещото лице, че не може да се даде еднозначно заключение кой от ищците какви конкретни разноски е извършил, а сумите по направеното в последното съдебно заседание изменение на иска некореспондират с конкретна информация съдържаща се в експертизата на вещото лице.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните, провери основателността на исковата претенция и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Исковата молба е подадена от лица с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник, с надлежна пасивна процесуална легитимация, пред родово и местно компетентния съд и отговаряща на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане по същество.

Предмет на исковата претенция с правно основание чл.1 от ЗОДОВ е изплащане на имуществени вреди претърпяни от лишаването на Х.Г.С. сумата от 1000 лв., частичен иск от 65 550 лв. претърпяни имуществени вреди от лишаването му от собственост и 1000 лв., частичен иск от 5622 лв. имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски по делата и 5000 лв. неимуществени вреди, а на Л.К.А. сумата от 1000 лв. частичен иск от 32775 лв. претърпени имуществени вреди от лишаването от собственост и 1000 лв. частичен иск от 2811 лв., имуществени вреди, представляващи припадащата се част от разходите по делата и 2500 лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Причиняването на вредата е в резултат на неправилно действие на Областния управител - издаване на решение №1244 от 16.10.1009г.

С решение от 29 юли 1948 год. на Ловешката комисия по чл.11 от ЗОЕГПНС е извършено отчуждаване в полза на държавата на недвижими имоти, принадлежащи на Х.С. ***: хотел, ресторант, дюкяни, пристройка, кухня в гр.ловеч, като е определила обезщетение чрез издаване на облигации на негово име в размер на 4 880 000 лева. С постановление №108/22 май 1959г. на МС, по доклад №201 от 15.V.1959г. на Министъра на правосъдието, е изменено постановление №143 от 4.VІІІ..1949г. и решението по отчуждителната преписка, като е променен начина на обезщетяване за отчуждения имот, вместо с облигации – с жилище и изпълнителният комитет на ГНС на гр.Ловеч е бил задължен да предаде на декларатора по реда на §27 от ППЗОЕГПНС едно тристайно жилище. След национализацията на имотите е съставен акт за държавна собственост № 553 от 08.12.1951г. и по-нов с № 26 от 11.01.1963 г. В следващите години хотелската част е разрушена, и на нейно място е изграден нов хотел, останалите сгради макар и преустроени са запазени.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, ищците са наследници на Х.С. *** и в това си качество са водили реституционни преписки и дела за обезщетение на отчуждения имот на общия им наследодател. Първоначално на основание Закона за възстановяване обствеността върху одържавените недвижими имоти, приет 1992 година /ЗВСОНИ/. С решение №1146 от 02.07.1997г. по гр.д. 537/1997г., ВКС отменя постановеното в тяхна полза решение по гр.д.№443/1995г. на Окръжен съд Ловеч, с което е признато за установено, че са собственици на сградите. Мотивите на ВКС затова са, че процедурата е следвало да се проведе по чл.4, ал.2 от ЗВСОНИ, срокът за която е бил изтекъл и за тях е преклудирана възможността за възстановяване на национализираните сгради.

След приемане Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти /ЗОСОИ/ през 1997 година, по заявление вх.№ 941/15.06.1998г. до областния управител - Ловеч от наследниците на Х.С. Дамянов по реда на чл.6, ал.1, т.2 от ЗОСОИ за обезщетяване за одържавените им имоти и подадена декларация, че не са обезщетени срещу одържавеният им имот, същият е уважен. В тази връзка с решение №1244/16.10.1998г. Областния управител – Ловеч, на основание чл.6, ал.3 от ЗОСОИ е уважил искането им за обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.1 от ЗСОИ и определил като начин на обезщетение съсобственост върху имота, изграден на отчуждения терен от общинското дружество “Търговия” – ЕАД, гр.Ловеч. Така постановеното е обжалвано от Община Ловеч и “Търговия” ЕАД и с решение №380/09.12.1999г., постановено по гр.ах.д.№21/1999г. на ЛОС, същото е отменено като незаконосъобразно и преписката върната на областния управител с указания. С решение №3491/01.06.2000г. по адм.д. №1731/2000г., ІІІ-то отделение на ВАС, е обезсилил решението на Ловешкия окръжен съд, жалбите са оставени без разглеждане и делото върнато като преписка на Областния управител за назначаване на експертиза по чл.6, ал.4 от ЗОСОИ.

В изпълнение указанията на ВАС, областния управител е издал Заповед №439/30.08.2000г., с която на основание чл.6, ал.4 от ЗОСОИ е възложил оценка на хотелската част от реституирания имот, находяща се на ул.”Търговска” №28.

Със Заповед №225/16.06.2003г., на основание чл.78, ал.1 от ЗДС, областния управител е наредил да се отпише от актоните книги за държавна собственост и предаде на наследниците на Х. Дамянов имот с размер 60.30% от обект-ресторант „Ерфурт” и сутерен към него, с левова равностоиност в размер на 131100 лева определен в експертна оценка от 20.10.2000г. на вещо лице на призната претенция по решение №1244/16.10.2000г. по реда на ЗОСОИ. С определение по гр.д.№1177/2000г. ЛРС издава изпълнителен лист за въвод във владение, като по образуваното изпълнително дело №481/2000г. на СИС при ЛРС е насрочен въвод във владение.

От страна на Община Ловеч е предявен отрицателен установителен иск срещу наследниците на Д., образувано е гр.д. №476/2001г. пред ЛРС, по който с решение №445/2003г. е уважен. Същото при проведения въззивен контрол за законосъобразност е потвърдено с решение по гр.д.№154/2004г. на ЛОС, което след касационото му обжалване е отменено и върнато за ново разглеждане. При повторното разглеждане на делото, с решение №99 от 03.05.2007г. по в.гр.д.№20/2006г. на ЛОС, е оставено в сила решението на ЛРС по гр.д.№476/2001г. Състав на ЛОС е приел, че за всички отчуждени имоти е дадено жилището за обезщетение, като е констатирана нищожността по реда на косвения съдебен контрол на решението на областния управител, с мотиви, че в полза на наследниците на Дамянов не е настъпил правопораждащия факт – правото на собственост в посочените идеални части от процесния имот.

При тези обстоятелства ищците претендират имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от констатираното за нищожно по реда на косвения контрол решение №1244/16.10.1998г. на Областен управител - гр.Ловеч, което е резултат на влязлото в сила решение по гр.д. № 476/2001г по описа на ЛРС. Приемат, че в резултат решението на Областния управител и произтеклите въз основа на него съдебни претенции на Община-Ловеч, не получават никакво обезщетение за отчуждения имот и търпят имуществени и неимуществени вреди.

За доказване размера на твърдените имуществени вреди от страна на на ищците, по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира, като обективно, безпристрастно дадено и неоспорено от страните. От експертното се установява, че размера на съдебно - деловодни разноски, представляващи държавни такси и адвокатски хонорар са общо 11245.90 лева, по водените изброени дела. При изслушването на заключението, експерта заяви, че не може да раздели, така направените разноски по сумите от кое лице са внесени, т.к. при прегледа на документите е установил наличие на суми внасянеи от адвокатите на ищците, а други са такива внесени по съдебни решения, но няма документи въз основа на които да отговори конкретно кой ги е внесъл.

За доказване размера на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства, установяващи, че породеното от ищците разочарование се изразява в негативното им отношение към Община Ловеч, като в частност нито един от тях не е имал оплакване от областния управител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконо съобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, какъвто е процесния случай, не може да се реализира отговорността на държавата и общините по посочения ред. Доказателствената тежест за установяване на наличие на всички три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за присъждане на вреди. Отговорността по ЗОДОВ е обективна. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като правен институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата е имуществена, тя се състои в претърпяване загуба или пропусната полза. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността по ЗОДОВ е деликтна, като се отличава от общата деликтна отговорност относно деликвента, както и относно спецификата на причинната връзка, като вредите трябва да са причинени при или по повод упражняване на административна дейност. За противо правността, вината и вредите приложимият материален закон не установява отклонения от общия състав на деликтната отговорност. Със ЗОДОВ, законодателят създава задължение за държавата и общините да отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, с идеята неблагоприятните последици от евентуално положително за увредения решение да бъдат понесени от бюджета на това учреждение, в чийто състав са причинителите на вредите. Съгласно чл. 205 от АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, към чиято структура принадлежи органът, издал отменения административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при изпълнение на административна дейност.

Незаконосъобразността на акта, от който произтичат вредите е елемент от фактическия състав на отговорността. Актът следва да е отменен по един от способите за това – от по-горестоящия административен орган по чл.97, ал.1 от АПК, при възобновяване на административното производство по чл.103, ал.5 от АПК или от съда, чрез отмяната му с влязъл в сила съдебен акт, като нищожния административен акт следва да е обявен за такъв с влязло в сила съдебно решение.

Освен общите за всички граждански искове предпоставки разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК въвежда допълнителна такава. Когато се претендират вреди от административен акт, който не е нищожен, той следва да е отменен предварително с влязъл в сила акт – административен или съдебен. Ако отмяната не е доказана, искът не се разглежда. Тази предпоставка не важи, когато искът за обезщетение е съединен с оспорване на административния акт – чл.204, ал.2 от АПК, какъвто настоящият случай не е.

Когато вредите са от нищожен или оттеглен административен акт, нищожността може да бъде установена предварително, а може да бъде установена в исковото производство с инцидентен установителен иск. В случай, че нищожността е установена предварително, решението следва да е противопоставимо на ответника по иска за вреди, съответно той трябва да е бил ответник и по това дело. Видно от представеното решение №99 от 03.05.2007г. по в.гр.д.№20/2006г. на ЛОС, с което е оставено в сила решението на ЛРС по гр.д.№476/2001г. В мотивната част въззивният съд, за да обоснове изводите си, че в полза на наследниците на Дамянов не е настъпил правопораждащия факт – правото на собственост в посочените идеални части от процесния имот, е констатирал нищожността на решение № 1244/16.10.1998г. на Областен управител - гр.Ловеч, по реда на косвения съдебен контрол, поради същественото му противоречие с материалния закон /чл.3, ал.1 и чл.2, т.1 от ЗОСОИ/, като с него е определен недопустим начин на обезщетяване. В така постановеното решение не е наличен диспозитив, ползващ се със сила на присъдено нещо, респективно не е наличен административен акт с установена предварително нищожност, обявена с влязъл в сила съдебен акт и решението в развилото се съдебно производство по отрицателен установителен иск, с правно основание чл.254, във вр. с чл.97 от ГПК /отм./ не е противопоставимо на ответника по иска за вреди, защото Областен управител - гр.Ловеч не е бил ответник по него. Фактически, в настоящото производство това решение, с което се констатира нищожност на акт на областен управител, не е противопоставимо на ответника в настоящото производство и не го ангажира, и не е налице първата хипотеза на чл.1 от ЗОДОВ, за да се приеме, че е налице незаконосъобразен акт, който да е отменен.

С оглед разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ, при липса на специален начин на обезщетение приложим е ЗОДОВ, който не уточнява как се определя размерът на неимуществената вреда, поради което субсидиарно следва да се прилага гражданското законодателство. Доказателствената тежест за установяване на наличие на всички три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за присъждане на вреди. За да бъдат основателни исковете за имуществени и неимуществени вреди, следва доказване на фактите от хипотезата на правната норма да е пълно съобразно чл. 155 ГПК.

В случая не е налице пълен фактически състав за възникване на отговорността на ответника за обезщетение, а именно, липсват предпоставките на чл. 4 ЗОДОВ - да са налице вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. От събраните по делото доказателства и съдебно икономическа експертиза не установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените от ищците имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от решението на административния орган – Областен управител Ловеч. В показанията си св. Минков ясно и конкретно свързва отрицателните преживявания на ищците по повод решението на съдилищата и действията на общинската администрация, и не са били насочени към Областен управител, съответно администрацията, издала административния акт. Отделно, с решение №1233/16.10.1998г. на Областен управител – Ловеч искането за обезщетение е уважено, а не се отнема правото на собственост на ищците, поради което претендираните вреди не са в причинно-следствена връзка с административен акт, издаден от Областен управител – Ловеч, в каквато връзка са възраженията на ответника. Фактически, в настоящото производство това решение, с което се констатира нищожност на акт на областен управител, не е противопоставимо на ответника в настоящото производство, не го ангажира, и не е налице първата хипотеза на чл.1 от ЗОДОВ, за да се приеме за наличен незаконосъобразен акт, който да е отменен.

Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси в закона се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови закони. Погасителната давност, уредена в чл. 110 - чл. 120 от ЗЗД, представлява институт на материалното гражданско право, което се упражнява чрез възражение и намира приложение и при ангажиране отговорността на държавата и общините. Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а в чл. 114 от ЗЗД е посочено, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като давността не се прилага служебно /чл.120 ЗЗД/. В конкретния случай към момента на завеждане на исковата претенция - 06.12.2010 година вече е изтекъл периодът, през който ищците са имали възможност да претендират обезщетение за неимуществени вреди, причинени от решение №1233/16.10.1998г. на Областен управител – Ловеч и т.к. давността действа като отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В тази връзка са основателни възраженията на ответната страна. По правната си същност искът по чл.1 от ЗОДОВ е осъдителен. Интересът от осъдителния иск е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява. Истинността на това твърдение не може да се проверява по повод възражение на ответника за липса на правен интерес, защото дали вземането съществува и дали то е изискуемо, е въпрос не на допустимост, а на основателност на иска, по която съдът се произнася с решение. Настоящият състав не споделя становището на ищцовата страна, че този срок започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а това безспорно е денят на окончателното влизане в сила на решението, с което процесният административен акт е обявен на нищожен и това е решението на ВКС от 19.12.2008г, като оттогава не е настъпила петгодишна погасителна давност. От една страна административният акт не е обявен за нищожен, както бе установено по горе, и от друга в развилото се съдебно производство Областен управител-Ловеч не е страна по делото, за да му е противопоставимо това решение и не го ангажира.

По изложените съображения, съдът приема, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с чл. 203, ал. 1 АПК - не е налице незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, наличие на вреди от незаконосъобразния акт и причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразния административен акт, поради което искът за обезщетение следва да бъде отхвърлен изцяло, като недоказан и неоснователен. С оглед цялостната неоснователност на иска не следва да обсъжда размера на имуществените вреди.

При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от ответника.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.1, ал.2, във вр. с чл.203 от АПК, Ловешкият административен съд, четвърти състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, във връзка с чл. 203 от АПК, предявен частично от Х.Г.С., ЕГН: ********** и Л.К.А.,***, чрез процесуалният си представител адв.Е.Й.-ПАК, с посочен съдебен адрес:***, срещу Областна администрация – гр.Ловеч, за изплащане на имуществени вреди претърпяни от лишаването на Х.Г.С. сумата от 1000 лв., частичен иск от 65 550 лв. претърпяни имуществени вреди от лишаването му от собственост и 1000 лв., частичен иск от 5622 лв. имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски по делата и 5000 лв. неимуществени вреди, а на Л.К.А. сумата от 1000 лв. частичен иск от 32775 лв. претърпени имуществени вреди от лишаването от собственост и 1000 лв. частичен иск от 2811 лв., имуществени вреди, представляващи припадащата се част от разходите по делата и 2500 лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването, пред Върховния административен съд на Република България.

На основание чл.138, ал.1 от АПК препис от настоящия акт да се изпрати на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: